Новини
Атанас Урджанов разкри защо не достига българското месо за колбасарите
12 декември
В село Костиево край Пловдив работи единствената в Европа технологична линия за производство на индонезийския деликатес ренданг-паданг, казва Атанас Урджанов за вестник "Стандарт"
Атанас Урджанов е икономист, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България, член на управителния съвет на Съюза по хранителна промишленост. Директор „Операции“ на хранителната компания „Белла България“. Господин Урджанов е сред участниците в кампанията на „Стандарт“ Да! На българската храна“.
- Господин Урджанов, могат ли българските потребители да бъдат сигурни, че колбасите, които купуват, са качествени?
- Мога да уверя, че месото и месните продукти, които предлагаме на пазара са подложени на изключително строг контрол. Какво означава качествени колбаси? Това е много относително и зависи от индивидуалните предпочитания на потребителите. Месото и колбасите са източник на ценни протеини и незаменими аминокиселини, витамини, минерали, които няма от къде по естествен път да получим. Всеки производител отбелязва на етикета състава на продукта и хранителната му стойност и клиентите могат да направят своя информиран избор.
Имаме традиционни, защитени в ЕС продукти, които са с доказана история на производство през годините и са с висока хранителна стойност – това са деликатесни продукти като “Луканка Панагюрска”, Роле “Трапезица”, филе „Елена“, Кайсерован врат „Тракия“, Пастърма говежда, луканка “Троянска луканка” и “Суджук Търновски”. Желанието на всички месопреработватели е колбасите да се произвеждат от български суровини, но тъй като българското месо не достига, използваме и месо от други европейски страни като Испания, Дания, Полша.
От свинското месо, произвеждано в България, голяма част се реализира в магазините за прясна консумация. Това, което използват месопреработвателите е около 50% български суровини и около 50% от други европейски държави. При говеждото най-много 20% ебългарско месо, останалите 80% доставяме от ЕС. За наше съжаление в България няма голяма кланица и транжорна, която може да осигури необходимите разфасовки, които са ни нужни за преработване, това са основно плешка, бут, врат, гърди, предница и обрезки.
Нашите животновъди си предават животните в кланиците, а от там се продава трупно месо. Може би държавата трябва да помогне, каквато е идеята на сегашното ръководство на земеделието и храните за да се направи централизирана голяма кланица и една голяма транжорна, за да може повече българска суровина да достига до месопреработвателите.
- Очаквате ли да поскъпнат колбасите?
- Като неправителствена организация, ние не извършваме търговска дейност и нямаме право да говорим за цени. Но мнението ми е, че не се предвижда увеличение за предстоящите празници.
- Как Наредба № Н-5 на финансовото министерство за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, сред които са и месото и месните продукти, ще повлияе на бизнеса?
- Очакваме министерството на финансите да се вслуша в нашия апел и да се отложи влизането в сила на наредбата поне с 6 месеца, за да се подготвим както ние от бизнеса, така и НАП. Наредбата в този си вид ще увеличи административната тежест върху бизнеса, ще затрудни предприятиятията и производителите, особено малките и средните, каквито са по-голяма част от нашите предприятия. Изисква се време да се адаптират софтуерите, с които работят фирмите със софтуера на НАП. Ще се наложи да се наемат допълнителни служители, които трябва да бъдат обучени, за да вършат тази работа.
- Какво трябва да се направи за решаването на проблема с липсата на работната ръка, от която страдат и месопреработвателните предприятия?
- Този проблем не е от вчера. За съжаление, няма интерес към професията колбасар. В нашите предприятия има изисквания да се поддържа температура в помещенията 12 °С и работата не е особено приветлива. За съжаление в България има само две паралелки, в които се обучават нашите средни кадри със специалността колбасар – транжор – едната е в София и другата – в Плевен, и всяка година настояваме пред МОН специалността да бъде включена в списък на защитени порфесии, тъй като желаещи да се обучават са едва по 8-9 деца.
Не ни достигат кадри, това е факт. През последните няколко месеца се наложи доста да увеличим заплатите. Всеки работодател се стреми да дава допълнителни стимули на работниците, като напр. ваучери за храна.Това, което трябва да се направи е да се разширят тези паралелки на ниво средно образование. Средното ниво трябва да се засили и да има повече специализирани паралелки, които да подготвят кадри за тази професия. Младите хора трябва да бъдат убедениоще в училище, да се обяснява на децата, че храната не може да се произведе и консумира онлайн, това става физически.
Младите хора искат да работят дистанционно, в офис на топло и приятно място, но искат и нещо да консумират, а това не може да стане дистанционно. Имаме добри технолози, които се подготвят от Университета по хранителни технологии в Пловдив, но и те след като завършат предпочитат да работят в други направления, а не в производството.
Да, проблем е недостигът на работна ръка и той се задълбочава, за това все повече ще се налага да си внасяме работници от чужбина. И сега в някои предприятия има работници от чужбина, но са доста тромави процедурите и изискванията. Трябва да се улеснят условията за внос на работна ръка. Да се помисли как държавата да улесни процеса, за да не е допълнителна административна тежест за бизнеса.
- Преди около 2 месеца кoмпaниятa "Бeллa Бългapия" и индoнeзийcĸaтa ĸoмпaния РТ Gаrudа Міtrа Utаmа (GМU) пoдпиcaxa мeмopaндyм зa тъpгoвcĸo и инвecтициoннo cътpyдничecтвo. Бихте ли ни разказали малко повече за този проект?
- Компанията “Белла България” инвестира доста сериозна сума, за да произвежда индонезийски деликатес. Древният народ минангкабау приготвя чудното и екзотично ястие ренданг-паданг. За него местните хора подбират най-доброто телешко месо и го подправят с букет от билки и подправки. Работим изцяло по техен проект, приготвяме продукта по индонезийския вкус. Той има сертификат “Халал” , който гарантира на всеки мюсюлманин,, че храната е съобразена с неговата вяра.
Днес по света има над 4000 хиляди индонезийски ресторанта, които предлагат вкусния деликатес. Половината от тях са в Европа, където тази култура и кухня от другия край на планетата печели все повече последователи. Деликатесът вече може да се опита и в България. В село Костиево край Пловдив работи единствената в Европа технологична линия за производство на ренданг. С капацитет от 30 тона месечно, фабриката ще зарежда ресторантите в цяла Европа и дори в Близкия Изток. Очакваме да има голям интерес към продукта.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Стандарт“ за предстоящите празници?
- Искам да пожелая на читателите на “Стандарт” весели коледни и новогодишни празници и нека всеки да има възможност да сложи на трапезата българско месо и български колбаси, защото те са вкусни. Да си пожелаем здраве и повече позитивизъм през 2024 година!