Интервюта и статии

Атанас Урджанов е председател на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България

- Г-н Урджанов, днес /9 ноември/ се открива традиционното изложение „Месомания“. С какво ще се похвалят участниците, голяма част от които са членове на Асоциацията на месопреработвателите у нас?

- 23-тото издание на "Месомания" е едно от най-силните досега. Заетата площ е близо 2000 квадратни метра. Участват както български, така и чуждестранни изложители.

Това са производители, вносители и търговци на месо, на машини, оборудване, опаковки, консумативи, транспортни средства, индустриални подови настилки - всичко, което е необходимо за бизнеса. Директните участници са 76 фирми, от които 19 са български месопреработватели. 65 са българските компании,  11 са чуждестранни. Има  фирми от Катар, Германия, Гърция и Македония. Общо в изложението участват 212 компании от 30 държави.

- Това силно представяне вероятно показва и стабилно състояние на бранша?

- Състоянието на бранша е относително стабилно, макар че общата криза в бизнеса рефлектира и върху нас - свито потребление, растящи цени на основните суровини, на горивата и енергията. Но ние като производители се адаптираме към ситуацията. Намалихме разходите, станахме по-гъвкави и се научихме да оцеляваме. Най-големият ни проблем е дефицитът на кадри - и управленски, и в целия сектор.

- Това е проблем на целия бизнес. Как виждате решението му?

- Стараем се да се справяме - с наши усилия и според пазарната икономика - където трябва, вдигаме заплати. Но ни трябва повече помощ от държавата. Нужни са специализирани паралелки, трябва да се помага на институтите, на университетите в подготовката на кадри.

- Известен е фактът, че българското месо не е достатъчно за нуждите на преработвателите и те са принудени да работят с вносно месо. Има ли шанс тази тенденция да се обърне?

- Да, производството на месо не задоволява нуждите на преработвателите и повечето от фирмите работят с внос.

- В последно време се изсипаха доста средства за подпомагане на животновъдите. Не се ли отрази това на увеличаване на производството?

- За съжаление това засега не оказва влияние на сектора. Не води до увеличаване на броя на животните, нито до намаляване на цените на суровините. Все още вносната суровина е малко по-евтина от българската. Което най-вероятно е заради по-рентабилното селско стопанство в чужбина. Вярно е, че българските животновъди работят, организират се, увеличават леко бройката на главите добитък, но това все още не се е усетило в преработвателния сектор. Може би в близко бъдеще тази тенденция да се обърне, имаме надежда. Но трябва дългосрочна държавна стратегия за животновъдството.

Макар че трудно се възстановява нещо, което в годините назад е разбито. Ето какво показват данните - през 2015 г. добитото свинско месо в България е около 70 000 тона, а общото потребление на месо е около 180 000 т. Значи 110 000 тона са били вносна суровина.

Месопреработката необяснимо се подценява като обикновено се предвиждат средства за животновъдите. Именно месопреработката създава нови технологии и добавена стойност, нови работни  места, индустрия в пълния смисъл на думата.

- Откъде се внася най-често?

- От Германия, Дания, Испания, Полша.

- Как очаквате да се отрази на вашия бранш подписаното споразумение СЕТА за общ пазар между ЕС и Канада ?

-  Категорично, необходим е експертен анализ на ефекта от СЕТА на местно ниво.

- Има много опасения, че ще ни залеят чужди стоки със занижено качество, както и ГМО продукти, но дали така ще се случи?

- Има европейски орган за безопасност на храните, той предоставя научни оценки за ГМО и продукти от тях.До каква степен СЕТА би довела до промени в критериите, това е въпросът, на който очакваме да се даде отговор чрез експертен анализ и обсъждания в рамките на бранша. Аз не съм политик, но ми направи впечатление, че в цяла Европа обсъждането бе в класифициран контекст и само в рамките на правителствата

- Кои са пазарите, за които изнасят основно фирмите от Асоциацията?

- Ние добре знаем своите предимства, търсим си сами пазари, борим се за доверието на потребителите. Основните ни пазари са в страните, където има повече наши сънародници зад граница - Англия, Кипър, Испания.

- Може би това има връзка с нашите традиционни продукти, като луканки, пастърми и др., които са непознати за вкуса на чужденеца?

- Да, трудно е да накараш един германец да яде луканка, но вкусът се обръща. Затова обаче е нужна държавна подкрепа.  

Всички наши продукти се харесват, защото са качествени. Официално регистрирани в Европа са филе "Елена", Панагюрска луканка, кайзерован врат "Тракия" и роле "Трапезица". Всеки потребител може да ги познае по европейския знак, поставен на видно място на опаковката - син с жълти звезди. При производството им се спазва стандарт по отношение на суровини, технологии, подправки. Но на нас ни трябва помощ от държавата, за да промотираме тези продукти на международния пазар. Нашите фирми участваха на специализираното изложение за селскостопански продукти, напитки и храни в Париж, на "Зелената седмица" в Берлин, бяхме и на изложението в Москва, макар че Русия е затворена заради ембаргото, да им припомним българския вкус - там са харесвани нашите традиционни продукти. Но за да присъстват нашите стоки на европейсктия пазар - трябва да ни се помогне. Това може да стане с промотиране на европейските пазари с финансовата помощ от държавата за малките и средните фирми. Тази година министерството на икономиката ни изключи от финансова помощ и ние не можахме да представим нашите продукти. Няма пари за тази програма. Никаква помощ нямаме за външните пазари, разчитаме само на себе си. Големите фирми се справят сами, но малките не могат.

Друг проблем за бранша ни са условията по подмярка 4,2 от Програмата за развитие на селските райони, която е за инвестиции.  Нашите фирми, които са от 10 години на пазара, се нуждаят от средства за реконструкция и модернизация на предприятията. Но условията са малко сбъркани. Там изискват 30% българска суровина, а такава няма. Доста нови фирми от селските райони участват с проекти, но как ще намерят персонал по селата ?

- Чува ли държавата гласът на бизнеса?

- Имаме големи трудности - спад в потреблението на месни продукти, народът е беден, няма покупателна способност, липсва ни суровина, липсват ни кадри, сивата икономика ни притиска. Намаляването на ДДС за храните като мярка за защита на родното производство зацикля, а имаме примери от други страни, които свалиха ДДС и си раздвижиха пазарите. Най-големият проблем са целенасочените медийни кампании, които създадоха лош имидж на българските продукти. Писаха, че кренвиршите се правели от пера и какво ли още не.

- Има ли недобросъвестни производители, които развалят имиджа на целия бранш?

- Потребителите трябва да бъдат спокойни. Ние имаме четири степени на контрол. Първо, ние сами извършваме контрол в предприятията. Второ, имаме официален контрол от Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, трето - контрол от търговците и четвърто - от потребителите. Много от фирмите имат записан телефон за потребителя на опаковката, на който всеки може да се обади и да сигнализира за нередности. Безопасността и качеството на храните е споделена отговорност - трябва производителят, търговецът, потребителят и БАБХ да отговарят заедно. С БАБХ работим много добре, но качеството е субективно понятие.

- Как потребителите как да избират продукти, като разнообразието е много голямо? По-високата цена гаранция ли е за по-високо качество?

- Потребителят трябва да си избере определена марка, на която вярва. Продуктите "Стара планина" са по-скъпи, но са правени по стандарт. Най-важното е продуктът да отговаря на вкуса на потребителя. Всички обичаме да разнообразяваме, но потребителите трябва да се ориентират към марки, на които имат доверие.

Но сигурното е, че ние предлагаме безопасни храни - това се отнася за всичко, което е на пазара.

- Вие поехте поста председател на УС на Асоциацията на преработвателите преди около 2 месеца. Какви цели си поставяте на този пост?

- Да бъде стабилен браншът, да има държавна поскрепа за българските производители и ограничаване на лошите и нелоялните търговски практики. Партньорството с държавата е от изключително значение. Вярвам, че може да получим помощ за представяне на нашите продукти на международния пазар. Това е основната ни цел. България е малък пазар, има море от продукти, ние работим, продаваме, но можем и повече - имаме традиции, качество добри машини, отговаряме на европейските критерии.

Върни се в Интервюта и статии