Интервюта и статии

- Г-н Урджанов, в последно време отново се заговори за стандарти на месните продукти. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- В този момент имаме 26 продукта е контролирано качество - 20 по утвърден стандарт „Стара планина", 5 са вписани в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер и един е със защитено географско указание. В момента се подготвят 5 нови утвърдени стандарта „Стара планина". Едва ли има друг бранш, който да има повече продукти с контролирано качество по съответен стандарт. Още повече че не става дума за стандарти, а за подготвяне на наредба за наименование, характеристики и състав на групите месни продукти. Стандартите са доброволни. Според мен не трябва да се прави наредба, в която да са изписани проценти. В такъв случай мисля, че може да влязат още повече вносни продукти с по-ниско качество и така да се удари по бранша. И по този начин може да се получи ново подбиване на пазара на месни продукти. Като потребител виждам, че на пазара има достатъчно качествени продукти. Не бива да забравяме, че всеки производител на месни продукти си има собствена рецепта и техническа документация за приготвянето им. Хубаво е да се ядат само хубави и скъпи продукти, но потребителите са различни. Има потребители с по-малко пари. Браншът обаче не се плаши от наредби. Направят ли я, ще я спазваме.

- Трябва ли да се прилага опитът на други държави от Европа в разработването на подобни стандарти?

- При разработването на нормативни документи винаги е добре да си сравняваме часовника с другите държави и да се ползва техният опит. Целта е синхронизиране с европейското законодателство, а не създаване на частни казуси във всяка отделна страна.

- Правилно ли е например кренвиршите, които са направени от изрезки и други субпродукти, да не се наричат кренвирши?

- Изрезките не са субпродукти и производството на кренвиршите с по-ниско стойностни суровини се налага от търсенето на такива продукти с определена по-ниска цена. Използването на други суровини освен месото не винаги е негативно, например соевите протеини са компоненти, които повишават качеството на колбаса и имат свойства, полезни за здравето на човека, поради което се консумират от спортисти и потребители, нуждаещи се от подобен тип компоненти.

- Българското животновъдство успява ли да осигури суровина за месопреработвателите у нас? Каква част от влаганото месо е вносно? От кои страни са основно доставките?

- Както е известно, българското животновъдство към момента не е в състояние да осигури суровини за нашата месопреработвателна индустрия. Като пример - необходимостта от свинско месо за преработка е около 240 хил. тона, а производството и добивът в България не надхвърля 70 хил. тона.

- Има ли внос на готови месни продукти от чужбина, които с ниската си субсидирана цена подбиват пазара на нашите производители?

- Предвид единния европейски пазар в България има разнообразни вносни продукти в различни ценови сегменти. Има и такива, които са със значително по-ниска цена от тази на еквивалентните им продукти у нас пример са нестандартните, слайсираните и крайните парчета, които почти изцяло са внос.

- Българският износ на месо и месни продукти към кои страни е насочен? С какви продукти успяваме да пробием в чужбина?

- Износът на месни продукти не е много голям, основно се изнасят патешки и гъши продукти, както и пилешко месо, главно в страните от Арабския свят, Белгия и Франция, като за последните две не може да се говори за износ, тъй като става въпрос за вътрешнообщностна търговия.

- Може ли да се каже, че шансът на чуждите пазари е в уникалните наши продукти?

- Това е една от добрите възможности за развитие на тези пазари.

- Кои са най-големите проблеми на българските месопреработватели в момента?

- Един от най-големите проблеми е черният пиар върху българските храни и неслучайно миналата година се проведе кръгла маса на хранително-вкусовата промишленост „Информиран или манипулиран е българският потребител".

- Има ли недостиг на кадри в бранша?

- Острият дефицит на кадри на по-ниските нива в производството не е само в нашия бранш, а и във всички останали в България. Не е лесно да се прави бизнес в цяла България. Проблемът е глобален за страната. Той не е отскоро и в основата му е липсата на подготовка в средните училища. Освен това на хората не им се работи на студено и влажно. Според евроизискванията във всички помещения, където се обработва месо, максималната температура е 12 градуса, постоянно се мие, за да се поддържа необходимото ниво на хигиената. Не сме интересен бранш. Младите предпочитат да работят на по-приятни места. Единствено във висшите кадри и мениджърския състав сме по-добре. Липсват хора на средните нива. Навремето е имало специализирани паралелки за длъжности в хранително-вкусовата промишленост. Тях в момента почти ги няма. В София има някакво училище, но месопреработка има и в други райони на страната. Въпросът опира до намеса на държавата.

- В такъв случай как се справяте?

- Новите работници ги прикрепяме да се учат от най-опитните. За да останат на работа при нас, трябва непрекъснато да се вдигат заплатите, а те няма откъде да се изкарат.

Върни се в Интервюта и статии