Интервюта и статии

Визитка: Атанас Урджанов е икономист по образование. Има 30-годишен стаж в месопреработката в едно от водещите предприятия в страната. Той е първият председател на Асоциацията на месопреработвателите в България избран за трети последователен мандат. Зам.-председател е на Бюрото на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата и зам.-председател на Управителния съвет на Съюза по хранителна промишленост.

Сполетелите ни в последните няколко години кризи поставиха на изпитание световната икономика. И докато днес във фокуса е енергийната криза, в началото на епидемията сериозен въпрос бе предотвратяването на продоволствената криза. А такава изпитаха в различна степен и развити държави. И трябва да сме благодарни на нашата промишленост, че в България нямаше празни рафтове в магазините. С тези размисли, а и по повод преизбирането му за председател на Асоциацията на месопреработвателите се срещнах с Атанас Урджанов преди поредното онлайн заседание на Управителния съвет. И предвид безпрецедентната криза, в която работи цялата ни икономика, започнахме разговора си с кратък преглед на състоянието на сектора в момента:

Близо 20% от производството на хранителни продукти в страната е относителният дял на българската месна индустрия. Самите български предприятия са модерни, оборудвани с последни технологии, които отговарят на всички изисквания на ЕС и международните стандарти за качество ибезопасност. Около 70% от месните продукти се произвеждат от топ 25-те месопреработвателни предприятия в България. Основният проблем са суровините за месната индустрия. Според официалната статистика, през 1989 година в България е имало 1 613 116 говеда, през 2010г. – 544 хиляди говеда, а през 2019 – 510 хиляди. Свинете през 1989 г. са 4 118 000, през 2010 г. са 664 хиляди, а през 2019 броят им е 491 814.

Независимо, че държавата непрекъснато субсидира животновъдството, няма достатъчно суровина за месната индустрия. В чисто управленски план – от години се чувства недооценяване на стратегическата роля на животновъдството и системните връзки с много индустрии, които твърде дълго вече не могат да разчитат на подкрепа. Прозрачна, системна, дългосрочна подкрепа от държавата, във всичките й роли от законодателната, през здравната, до митническата и данъчната политика. Многократно поставяме пред институциите въпроса, че няма стратегия за месната индустрия. Последната държавна стратегия е от периода 1999-2001 г., която е търсела решения на възникналите проблеми в периода 1995-1998 г. – спад в производството на месо поради намаляване броя на животните, липса на финансови ресурси, голяма задлъжнялост, загуба на традиционни пазари, намаление на вътрешното потребление. За съжаление 23 години по-късно проблемите продължават и рисковете за бизнеса се разширяват и задълбочават. Сред проблемите трябва да бъде посочено предизвикателството в подготовката на млади кадри за индустрията, както и тяхното дългосрочно задържане в нея. По данни на Националния осигурителен институт броят на осигурените лица в сектора е 17 726 за периода януари-юли 2021 г., като 20% от заетите в сектора са на възраст над 55 години. Условията на работа в месната индустрия са при ниски температури (12 °С) и технологична влага. Младите хора не желаят да работят при такива условия. По инициатива на АМБ, единствените две паралелки в професионалните гимназии у нас със специалност „Производство на месо, месни продукти и риба“ (в Плевен и София) – бяха определени от МОН като защитени професии. Индустрията се развива много динамично по отношение на нови техники и технологии и се нуждае от кадри с нови знания, умения и компетенции.

Трябва да посоча и обстоятелството, че връзката между бизнеса и учебните заведения е трайно прекъсната. С годините се задълбочава тенденцията за разминаване между потребностите на икономиката и профила на кадрите, които подготвят средното и висшето образование.
Има какво да се подобри в много направления: при планирането на приема в учебните заведения да се отчитат актуалните потребности на икономиката; да се изгради система, която да отчита реализацията на завършващите специалисти. Отчитайки променящите се демографски тенденции и застаряването на работната сила, ние в бранша работим за приемственост и трансфер на знания и умения между поколенията, както от по-младите към по-възрастните, така и обратно. За да се отговори на предизвикателствата в сектора е необходим нов начин
на професионално образование и обучение. То трябва да е гъвкаво и хармонизирано с изискванията на пазара на труда. Категоричен факт за дееспособността на нашата хранителна индустрия е това, че българският потребител и в най-върховите моменти на кризата бе задоволен с хранителни продукти.

Как оценявате ролята на държавата за подпомагане развитието на сектора „Месопреработване“?

Изискванията за безопасност към храните от животински произход, каквито са месото и месните продукти, са значително по-високи в сравнение с тези към неживотинските храни. В зависимост от оценката на риска в месопреработвателните предприятия се осъществява официален контрол от компетентните органи. А в кланиците контролът е постоянен, ежедневен. Всички регистрирани от БАБХ предприятия от бранша са направили наистина значителни инвестиции, за да изпълнят високите изисквания на европейското и националното законодателство. Но този контрол е само за регистрираните, за законните предприятия. За съжаление, „сивия сектор“ никой не го контролира. На свой ред, непрекъснато променящото се законодателство по отношение безопасността на храните, хуманното отношение към животните и т.н. изисква да продължаваме да инвестираме в подобряване на сградния фонд, оборудването, въвеждането на нови технологии. За съжаление обаче, за преработвателната индустрия няма подпомагане нито от държавата, нито от европейски програми (с едно изкл. - подмярка 4.2. от ПРСР).

Браншът ни е изправен пред редица предизвикателства за устойчиво производство на месни продукти. Това налага непрекъснато въвеждане на нови технологии и процеси, оптимизиране на производството, с цел здравословно хранене, опазване на околната среда, адаптирането на маркетинговите и рекламните стратегии, като се вземат предвид нуждите на най-уязвимите. За да отговорим на предизвикателствата за чиста, кръгова икономика, възстановяване на биологичното разнообразие и намаляване на замърсяването, ще е необходимо да инвестираме нови и нови ресурси в иновации, технологии и устойчиви храни. Представителите на бранша трябва да получат възможности за подкрепа и тук е мястото да спомена, че принципите и политиките на стратегията „От фермата до трапезата“ са една възможност за подобряване на начина на живот, на здравето и на околната среда. Опаковките на храните също са обект на политики и трайни решения, защото играят ключова роля за устойчивостта на продоволствените системи. Тенденция е при опаковането на месото и месните продукти все повече да се използват опаковки, подходящи за рециклиране и щадящи околната среда. Вашата браншова организация е сред найактивните в отрасъла.

Кои дейности бихте отбелязал като стремеж на Асоциацията да помага на фирмите, а и на държавата, за подобряване на съществуващия бизнес-климат у нас?

Това, че Асоциацията на месопреработвателите в България е единствена браншова организация в своя сектор, говори достатъчно за авторитета, който сме извоювали през изминалите 28 години от създаването си. Работим в много направления. От една страна развиваме контактите между бизнеса и училищата, като подпомагаме приемането на учебни програми релевантни към потребностите на бизнеса, а от друга страна подпомагаме всячески подготовката на младите кадри с практически модели и стажове. Помагаме организационно, технически. Развиваме знанието на обществото за ценността на родната месопреработка. От традициите в рецептите и вкусовите достижения на българското производство до представянето на българските месопреработватели в различни професионални форуми, в медиите, в предложенията към държавните институции, където нерядко намираме разбиране, а понякога и подкрепа.

Сред активностите ни е политиката по ДДС на държавата и намирането на предложения за оптимизирането й, така че българските месопреработватели да бъдат конкурентоспособни на европейските, но и на всички други пазари. 20% ДДС прави неконкурентоспособни българските месни продукти пред европейските. От 24 държави-членки на ЕС само в 5 държави няма намалена ДДС ставка на месото и това са: България, Дания, Литва, Латвия, Естония – (нямаме данни за Малта, Люксембург и Кипър). В Словакия не е намалена ДДС ставката на замразеното месо и преработените продукти, но на прясното месо тя е 10%. В Ирландия и Великобритания ДДС на месото и преработените продукти е 0%. В Швейцария при стандартна ДДС ставка 7,7%, ДДС на месото и преработените продукти е 2,5%. ДДС на месото и преработените продукти в Унгария и Полша е 5%, във Франция 5,5%, в Белгия и Португалия – 6%, в Германия – 7%, в Румъния и Нидерландия – 9%, в Словения – 9,5%, в Испания, Италия и Австрия - 10%, в Гърция – 13%, в Черна гора – 7%, в Турция – 8%, в Сърбия – 10%.

С какви конкретни дейности подпомагате фирмите, членове на АМБ и техните специалисти?

Най-напред ще отбележа, че АМБ е единственият издател на специализирана литература в областта на месната индустрия. Нашите 11 сборника съдържат традиционни български рецептури и технологии, наръчници и ръководства. Експертите ни провеждат обучения и разработват системи за самоконтрол за обекти за производство и търговия с храни (добри практики, НАССР, проследяемост, сензорен анализ и др.). Извършваме консултантска дейност в областта на законодателството в сферата на храните (етикетиране, определяне на хранителни стойности, обозначаване на страна на произход). Провеждаме и вътрешни одити на системите за управление на безопасността на храните в предприятията. Представляваме българската месопреработвателна индустрия в специализирани изложения в страната и чужбина с цел повишаване конкурентоспособността й и разширяване на пазарните позиции на българските месни продукти. Последното правителство се опита да възроди идеята за Закон за браншовите организации, но съществува доста кратко време, за да реализира тази отколешна идея.

Как виждате бъдещето пред дейността на браншовите организации в отрасъла при настоящата ситуация?

Ще продължаваме да настояваме за Закон за браншовите организации, в който освен задължения, да се разпишат и гаранции, и права, и държавна подкрепа. Практика е администрацията да включва браншовите организации в различни работни групи и консултативни съвети, но участието им е в повечето случаи само със съвещателен глас и решенията за бизнеса се вземат от администрацията. А браншовите организации са тези, които следва да имат право да участват при вземане на решения по законодателството и стратегиите. Например в Германия никой няма право да започне дейност, свързана с месопреработка, без да членува в професионална браншова организация. И поради конкуренцията помежду им, производителите се стремят да спазват етичните норми
и имат по-голям респект от браншовата организация.

Най-важните задачи пред Асоциацията на месопреработвателите, които предстоят в новия Ви мандат?

Хранителната индустрия е бизнес сектор от стратегическо значение за всяка икономика. Това обясняваме на всички държавни ръководители. Ежедневно. Докато не осигурим заслуженото институционално уважение към индустрията, към фирмите в месопреработката у нас, към нашите служители и уважението към българските месни продукти ще продължаваме. Това е основната ми задача, но и на всички нас. Бизнесът иска спокойна среда, в която не само да се опитва да поддържа работни места, но и да се развива. При това да се развива не само в България, но и регионално, като българските знания, опит, рецепти и месни продукти станат традиционна част от трапезата в други страни. Въпреки предизвикателствата на непредвидимата ситуация днес, активно търсим нови перспективи за развитие. Ще продължаваме активно да участваме в работни групи и съвети, ще изпращаме своите знания и опит под формата на мотивирани становища по проблеми, свързани с бранша. От АМБ ще продължаваме да акцентираме върху ролята и отговорността на българските медии за прецизното информиране по отношение българските месни продукти. Неточни, неясни медийни твърдения дори само в маргинални медии или в медии само с локално влияние могат да попречат на маркетинга на българските месни продукти не само на нашия, но и на европейските пазари. Такова нашенско, родно
подценяване на високото качество на българската месопреработка не трябва да допускаме в медиите. Бъдещето на България стъпва и на хранителната индустрия на страната и на нейната конкурентоспособност в регионален и глобален план.

Върни се в Интервюта и статии